колкото по-близък ти е някой, толкова по-гадно ти действа лицемерието в комуникацията помежду ви.
а ако се случва регулярно, [здравословната] параноя ми се струва съвсем нормална реакция/следствие.
edit: а най-голямата ‘забава’ се получава, когато е взаимно. >_<
блах, понякога ми се гади от взаимоотношенията между хората..
колкото по-близък ти е някой, толкова по-гадно ти действа лицемерието в комуникацията помежду ви.
а ако се случва регулярно, [здравословната] параноя ми се струва съвсем нормална реакция/следствие.
edit: а най-голямата ‘забава’ се получава, когато е взаимно. >_<
блах, понякога ми се гади от взаимоотношенията между хората..
Виж, не искам да се меся, доста се чудих дали да оставя коментар, тъй като това са лични неща и трудно някой може да каже и добави нещо адекватно, но… все пак ще кажа какво мисля. надявам се да не го разбереш погрешно…
мисля, че това лицемерие е нужно. важна съставка, верно миризлива и неприятна понякога, но ако нея я няма, ако всички тези завеси паднат, и това приятелство няма да го има. аз лично смятам, че чистото, истинското приятелство е само теоритично възможно. понякога лицемерие е нужно за да не нараниш някого, за да спестиш болка, за да покажеш разбиране, когато човекът отсреща го нуждае на момента. нещо като благородната лъжа, предполагам. но иначе съм съгласен - както и да го гледаш си е гнусно. но май сме свикнали да градим около себе си прекалено сложни системи от отношения и чувства, и понякога, с цел да ги запазим стабилни, се налага да… надяваме маските… по един или друг начин…
пак казвам, незнам дали съм разбрал какво говориш, и не съм сигурен, че трябва да се обаждам, но просто ми дойде отвътре да кажа какво мисля по въпроса…
така е, без ‘нужното’ лицемерие нещата щяха да са още по-неприятни.. затова и не го отричам като необходима съставка при взаимоотношенията между хората. ама това не ми пречи да ми се гади понякога от него, въпреки, че го практикувам.
btw, в случая не визирах отношенията между приятели (където си важат същите неща, така или иначе), а тези между близки роднини.. не, че това променя нещо.
…единствено мога да се надявам, че не си се сблъскал с такова лицемерие, с каквото имах нещастието да се сблъскам аз!
тогава наистина щеше да ти се гади… много!…
September 29th, 2005 at 11:35 pm
Виж, не искам да се меся, доста се чудих дали да оставя коментар, тъй като това са лични неща и трудно някой може да каже и добави нещо адекватно, но… все пак ще кажа какво мисля. надявам се да не го разбереш погрешно…
мисля, че това лицемерие е нужно. важна съставка, верно миризлива и неприятна понякога, но ако нея я няма, ако всички тези завеси паднат, и това приятелство няма да го има. аз лично смятам, че чистото, истинското приятелство е само теоритично възможно. понякога лицемерие е нужно за да не нараниш някого, за да спестиш болка, за да покажеш разбиране, когато човекът отсреща го нуждае на момента. нещо като благородната лъжа, предполагам. но иначе съм съгласен - както и да го гледаш си е гнусно. но май сме свикнали да градим около себе си прекалено сложни системи от отношения и чувства, и понякога, с цел да ги запазим стабилни, се налага да… надяваме маските… по един или друг начин…
пак казвам, незнам дали съм разбрал какво говориш, и не съм сигурен, че трябва да се обаждам, но просто ми дойде отвътре да кажа какво мисля по въпроса…
September 30th, 2005 at 1:53 pm
така е, без ‘нужното’ лицемерие нещата щяха да са още по-неприятни.. затова и не го отричам като необходима съставка при взаимоотношенията между хората. ама това не ми пречи да ми се гади понякога от него, въпреки, че го практикувам.
btw, в случая не визирах отношенията между приятели (където си важат същите неща, така или иначе), а тези между близки роднини.. не, че това променя нещо.
September 30th, 2005 at 5:57 pm
…единствено мога да се надявам, че не си се сблъскал с такова лицемерие, с каквото имах нещастието да се сблъскам аз!
тогава наистина щеше да ти се гади… много!…