sunshine recorder

По-рано тази вечер, до НДК, минах покрай уличен музикант и по-точно - саксофонист. Уточнявам, защото саксофона винаги ми е бил от най-любимите като звучене инструменти, дори по времето, когато аз самия свирех на бас. Слабост, един вид. За разлика от просяците, на които пари не давам почти никога, на свирещите на улицата доста често оставям някакви монети. Или поне на тези от тях, които си личи, че наистина знаят как точно се ползва инструмента, който им е в ръцете. Та следвайки този си принцип, ако мога така да го нарека (а и защото човека свиреше една наистина много приятна мелодия, чието име упорито отказва да ми се появи в главата, демн ит), си бръкнах в джоба, загребах някакви монети и минавайки покрай него се наведох да ги пусна в кутията на сакса. Изправих се, кимнахме си и си продължих по пътя. Само след няколко крачки видях на десетина метра пред мен Иван Лечев, вървящ в посока обратна на моята и точно докато си задавах въпроса дали музикант от неговия клас ще остави пари на някой, свирещ на улицата за стотинки (това беше първото нещо, което ми хрумна, не знам защо), забелязах как си бърка в джоба и вади нещо, което много ми заприлича на портфейл. Забавих леко крачка и докато се разминавахме се вгледах в него, за да се убедя, че не съм се припознал, а когато малко след това се обърнах, видях как се спира пред саксофониста, вади монети и ги пуска в кутията. Кимнаха си и си продължи. Някакво приятно чувство ми остана от цялата случка, затова и го споменавам тук.

This entry was posted on Thursday, January 12th, 2006 at 8:54 pm and is filed under mosh pit, some thoughts.. have a certain sound. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

По-рано тази вечер, до НДК, минах покрай уличен музикант и по-точно - саксофонист. Уточнявам, защото саксофона винаги ми е бил от най-любимите като звучене инструменти, дори по времето, когато аз самия свирех на бас. Слабост, един вид. За разлика от просяците, на които пари не давам почти никога, на свирещите на улицата доста често оставям някакви монети. Или поне на тези от тях, които си личи, че наистина знаят как точно се ползва инструмента, който им е в ръцете. Та следвайки този си принцип, ако мога така да го нарека (а и защото човека свиреше една наистина много приятна мелодия, чието име упорито отказва да ми се появи в главата, демн ит), си бръкнах в джоба, загребах някакви монети и минавайки покрай него се наведох да ги пусна в кутията на сакса. Изправих се, кимнахме си и си продължих по пътя. Само след няколко крачки видях на десетина метра пред мен Иван Лечев, вървящ в посока обратна на моята и точно докато си задавах въпроса дали музикант от неговия клас ще остави пари на някой, свирещ на улицата за стотинки (това беше първото нещо, което ми хрумна, не знам защо), забелязах как си бърка в джоба и вади нещо, което много ми заприлича на портфейл. Забавих леко крачка и докато се разминавахме се вгледах в него, за да се убедя, че не съм се припознал, а когато малко след това се обърнах, видях как се спира пред саксофониста, вади монети и ги пуска в кутията. Кимнаха си и си продължи. Някакво приятно чувство ми остана от цялата случка, затова и го споменавам тук.

This entry was posted on Thursday, January 12th, 2006 at 8:54 pm and is filed under mosh pit, some thoughts.. have a certain sound. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.