sunshine recorder

преди малко се връщам от арена-младост, където го гледах и съм страшно доволен.
филмчето е много свежо, отдавна не се бях смял с глас толкова. особено изкъртващи бяха опосумите, които нямаха слаб момент просто.
още по-готино е, че въпреки принципно негативната ми нагласа към дублирани филми (винаги съм предпочитал да чувам гласовете на актьорите, озвучавали героите, в оригинал), в този случай изобщо не съжалявам, че беше с дублаж, а не с титри. нашите хора, които са си дали гласовете, са свършили много добра работа и най-вече този, който е озвучавал ленивеца. много ми е любопитно как го е докарал това фъфлене.
the scrat също прегази, както обикновено.
ще го гледам поне още веднъж, дори два пъти - с дублаж и без.

http://www.imdb.com/title/tt0374546/

снощи го догледах и още не мога да се отърся от емоциите, които изпитах. малко са филмите, които ти действат директно на душата, като ползват очите и ушите единствено, за да стигнат по-бързо до нея. Spring, Summer, Fall.. е толкова наситен със символи, че едва ли е възможно повече.. къщата върху водата, вратите без стени около тях, завръзването на камъните, змията в края и още, и още.. въпреки, че очите са само посредник в случая, визуално филма е истинско пиршество от цветове, филтрите, които са ползвани са просто перфектно подбрани. да не споменавам и колко обичам филми, в които говоренето е сведено до минимум, без това по никакъв начин да повлияе негативно на количеството информация, което получаваш, докато ги гледаш. а в Spring, Summer, Fall.. думите наистина са малко. и въпреки това, имаш чувството, че нещо/някой постоянно ти нашепва неща, които знаеш, че са и някъде в теб самия, скрити и очакващи да погледнеш под правилния ъгъл, за да ги видиш.
финала разтърсва, което до голяма степен се дължи и на нечовешки доброто парче, звучащо като фон.
задължителен!