"Ако мислиш за живота, изчислен в часове вместо в години, то житейските ни пътища са необикновено дълги. Дори и да мислиш изчислено в дни, животът пак си остава почти безкраен."
днес дочетох "Силата на мълчанието" на Кастанеда, цитатът е от там. това всъщност е една от малкото реплики на дон Хуан, които бих цитирал директно. просто я намирам за прекрасно формулирана и с нея някак не се налага да бъде пречупвана през крайно субективните и абстрактни призми на собственото ми свето- и себеусещане, за да си позволя лукса да стигна до: а) приемам я, усещал съм подобни неща, макар и описани с други думи; б) хм, тука има нещо, което ми убягва и в) ще се върна на това по-късно.. да речем след няколко години.
това е втората книга на Кастанеда, която прочитам и мога да кажа, че съм повече от заинтригуван от нещата, които намерих в тях досега. ще видим как ще ми понесат и следващите
три, които съм си приготвил, но първо мисля разпусна малко с Пратчет и ‘Изумителният Морис..’ =]
This entry was posted
on Sunday, September 3rd, 2006 at 11:08 pm and is filed under mosh pit.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.
You can leave a response, or trackback from your own site.
"Ако мислиш за живота, изчислен в часове вместо в години, то житейските ни пътища са необикновено дълги. Дори и да мислиш изчислено в дни, животът пак си остава почти безкраен."
днес дочетох "Силата на мълчанието" на Кастанеда, цитатът е от там. това всъщност е една от малкото реплики на дон Хуан, които бих цитирал директно. просто я намирам за прекрасно формулирана и с нея някак не се налага да бъде пречупвана през крайно субективните и абстрактни призми на собственото ми свето- и себеусещане, за да си позволя лукса да стигна до: а) приемам я, усещал съм подобни неща, макар и описани с други думи; б) хм, тука има нещо, което ми убягва и в) ще се върна на това по-късно.. да речем след няколко години.
това е втората книга на Кастанеда, която прочитам и мога да кажа, че съм повече от заинтригуван от нещата, които намерих в тях досега. ще видим как ще ми понесат и следващите
три, които съм си приготвил, но първо мисля разпусна малко с Пратчет и ‘Изумителният Морис..’ =]
This entry was posted
on Sunday, September 3rd, 2006 at 11:08 pm and is filed under mosh pit.
You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed.
You can leave a response, or trackback from your own site.
September 10th, 2006 at 11:59 am
ами да, едно от обикновените житейски “чудеса”. прекрасен синергиен ефект, за сметка на несъвършенството на човешките възприятия, бла бла. ахах, а всъщност цялата работа е толкова семпла, че чак не се налага да се прилагат цитати, камо ли да се връщаш към тях след няколко хиляди часа.
дяволията е да вземеш тая мисъл, да я сложиш в една мислена рамка и да си я закачиш най-отпред в мисленото полезрение, та каквото и да правиш, да ти е пред ума. мда, не става
)
мдаа, отивам вече за кафе.
е, какво пък. имаше един надпис на стената на една сграда на патриарха, гласящ: “мисли глобално, действай локално”. звучи като удобна алтернатива, гхех.
а пък според мен (цитирам се :р), хич не му мисли толкоз, ами направо се потапяй