sunshine recorder

от събота насам се каня да блогна [отново] за Ninja Gaiden Black.
отново, защото тогава успях да я превъртя, след почти месец усилия. а досега го отлагах, защото имах нужда от някакво време да осмисля емоциите и цялостния експириънс, който тази ОГРОМНА игра ми даде. зная, че сигурно звуча твърде възторжено, но от всички игри, които съм изиграл (а те не са никак малко, като се замисля), нито една не е била чак такова предизвикателство, каквото беше Ninja-та.

всеки следващ event в играта те кара да положиш повече усилия, отколкото са ти били нужни за преодоляването на предишния, всеки следващ бос е по-труден и във всеки един момент, в който се почувстваш малко по-силен и научил повечко комбота (а те са тонове!), играта те принуждава да разбереш, че си още далече от истината и трябва да се постараеш повече, ако искаш да продължиш напред. още по-хубавото е, че това не е самоцелно повишаване на трудността, защото освен изключително трудна, играта е и достатъчно rewarding, за да те стимулира да даваш най-доброто от себе си и да искаш да се справиш с поредния безумен jump&run момент или поредния огромен и атакуващ те по какви ли не начини гаден бос. а босовете са много - по един в края на всяко ниво и обикновено по два мини боса преди него, когато трябва да вземеш ключови за напредването ти предмети или да извършиш нужните за това действия. като стана дума за босовете - никой от тях не съм мразил толкова, колкото първия, когото се опитвах да победя в продължение на 3(!!!) дни.. накрая се предадох пред себе си и пред желанието си все пак да продължа да играя (вече се бях зарибил твърде много) и със срам свалих нивото на трудност, само и само да успея да го мина. когато избрах да стане това, филмчето, което последва и в което бях брутално нахранен за въпросната проява на слабост, дотолкова усили собственото ми разочарование от това, че реших да избера по-лесния вариант, че едва ли ще го забравя скоро. най-общо казано, ми обясниха че за нищо не ставам и изобщо къде съм тръгнал да се правя на нинджа, като се отказвам толкова лесно (имай предвид, че за трите дни, съм се опитал да го мина въпросния бос поне 40-50 пъти, баси лесното X_x).. в последствие се оказа, че и на по-ниска трудност, играта си остава пак може би най-трудната, която съм играл, ама за това никой не ме предупреди
бойната система е най-добрата , която съм виждал във single-player ориентирана игра и оставя на светлинни години зад себе си досегашните ми фаворити God of War и Devil May Cry.. без да ги обиждам, и двете са си направо lame, в сравнение с нещата, които можеш да правиш (и които трябва да се научиш да правиш) в Ninja Gaiden Black. Ryu e единствения герой на игра, който е толкова пъргав, бърз и повратлив, че да ме затруднява управлението му.. реално той може да прави абсолютно всичко, което би очаквал да видиш като способности и умения у една нинджа. С времето се свиква, де и тогава удоволствието от нещата, които успяваш да направиш е несравнимо. =]]

колкото до въпросния първи бос, в един разговор с Коралски, Мед и Fallty, стигнахме до извода, че именно той е препъни камъка за почти всеки, който е решил да се пробва с NGB - една част от хората се отказват на него или на следващия, други (като мене, damn it), се предават и свалят трудността, а трети все пак успяват да продължат и след това (Корале, риспект, бро!).

за левъл-дизайна и музиката мога да говоря единствено със суперлативи, всичко по-слабо би било недостатъчно. същото важи и за филмчетата между нивата, които вече изгледах не знам колко пъти, след като я изиграх. когато Иво ме снабди със саундтрака, ще го ъплоудна някъде, и който има желание, сам ще се убеди за колко добра музика иде реч.

а най-забавното е, че след като успях да я завърша, се оказа, че съм отключил Mission mode-a, в който има ни повече, ни по-малко от още 50(!) мисии, последните 10 от които тепърва ще трябва да unlock-вам, за да мога да ги изиграя. тоест, ще се цикли на Ninja Gaiden още доооооста време (ама наистина доста, като се има предвид, че втората се опитвам да я мина вече трети ден, баси.. някакво deja vu усещане ли имам, що ли.. )

в резюме - заслужава си да си купиш/намериш отнякъде Xbox, дори само за да разбереш какво точно е Ninja Gaiden Black. защото въпреки всичкия текст, които изписах досега, ако не си я пробвал, няма начин да усетиш на какво се дължи цялата ми еуфория. пък и това са само думи.. освен дето описват една наистина миниатюрна част от преживяването Ninja Gaiden Black. ако все пак решиш да се пробваш като нинджа - успех!

и не забравяй: ninja > all

edit: преди малко разбрах, че вчера е бил Annual Day of the Ninja

behold!

или си направи Are You a Ninja? теста.

This entry was posted on Wednesday, December 6th, 2006 at 12:53 pm and is filed under mosh pit. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

от събота насам се каня да блогна [отново] за Ninja Gaiden Black.
отново, защото тогава успях да я превъртя, след почти месец усилия. а досега го отлагах, защото имах нужда от някакво време да осмисля емоциите и цялостния експириънс, който тази ОГРОМНА игра ми даде. зная, че сигурно звуча твърде възторжено, но от всички игри, които съм изиграл (а те не са никак малко, като се замисля), нито една не е била чак такова предизвикателство, каквото беше Ninja-та.

всеки следващ event в играта те кара да положиш повече усилия, отколкото са ти били нужни за преодоляването на предишния, всеки следващ бос е по-труден и във всеки един момент, в който се почувстваш малко по-силен и научил повечко комбота (а те са тонове!), играта те принуждава да разбереш, че си още далече от истината и трябва да се постараеш повече, ако искаш да продължиш напред. още по-хубавото е, че това не е самоцелно повишаване на трудността, защото освен изключително трудна, играта е и достатъчно rewarding, за да те стимулира да даваш най-доброто от себе си и да искаш да се справиш с поредния безумен jump&run момент или поредния огромен и атакуващ те по какви ли не начини гаден бос. а босовете са много - по един в края на всяко ниво и обикновено по два мини боса преди него, когато трябва да вземеш ключови за напредването ти предмети или да извършиш нужните за това действия. като стана дума за босовете - никой от тях не съм мразил толкова, колкото първия, когото се опитвах да победя в продължение на 3(!!!) дни.. накрая се предадох пред себе си и пред желанието си все пак да продължа да играя (вече се бях зарибил твърде много) и със срам свалих нивото на трудност, само и само да успея да го мина. когато избрах да стане това, филмчето, което последва и в което бях брутално нахранен за въпросната проява на слабост, дотолкова усили собственото ми разочарование от това, че реших да избера по-лесния вариант, че едва ли ще го забравя скоро. най-общо казано, ми обясниха че за нищо не ставам и изобщо къде съм тръгнал да се правя на нинджа, като се отказвам толкова лесно (имай предвид, че за трите дни, съм се опитал да го мина въпросния бос поне 40-50 пъти, баси лесното X_x).. в последствие се оказа, че и на по-ниска трудност, играта си остава пак може би най-трудната, която съм играл, ама за това никой не ме предупреди
бойната система е най-добрата , която съм виждал във single-player ориентирана игра и оставя на светлинни години зад себе си досегашните ми фаворити God of War и Devil May Cry.. без да ги обиждам, и двете са си направо lame, в сравнение с нещата, които можеш да правиш (и които трябва да се научиш да правиш) в Ninja Gaiden Black. Ryu e единствения герой на игра, който е толкова пъргав, бърз и повратлив, че да ме затруднява управлението му.. реално той може да прави абсолютно всичко, което би очаквал да видиш като способности и умения у една нинджа. С времето се свиква, де и тогава удоволствието от нещата, които успяваш да направиш е несравнимо. =]]

колкото до въпросния първи бос, в един разговор с Коралски, Мед и Fallty, стигнахме до извода, че именно той е препъни камъка за почти всеки, който е решил да се пробва с NGB - една част от хората се отказват на него или на следващия, други (като мене, damn it), се предават и свалят трудността, а трети все пак успяват да продължат и след това (Корале, риспект, бро!).

за левъл-дизайна и музиката мога да говоря единствено със суперлативи, всичко по-слабо би било недостатъчно. същото важи и за филмчетата между нивата, които вече изгледах не знам колко пъти, след като я изиграх. когато Иво ме снабди със саундтрака, ще го ъплоудна някъде, и който има желание, сам ще се убеди за колко добра музика иде реч.

а най-забавното е, че след като успях да я завърша, се оказа, че съм отключил Mission mode-a, в който има ни повече, ни по-малко от още 50(!) мисии, последните 10 от които тепърва ще трябва да unlock-вам, за да мога да ги изиграя. тоест, ще се цикли на Ninja Gaiden още доооооста време (ама наистина доста, като се има предвид, че втората се опитвам да я мина вече трети ден, баси.. някакво deja vu усещане ли имам, що ли.. )

в резюме - заслужава си да си купиш/намериш отнякъде Xbox, дори само за да разбереш какво точно е Ninja Gaiden Black. защото въпреки всичкия текст, които изписах досега, ако не си я пробвал, няма начин да усетиш на какво се дължи цялата ми еуфория. пък и това са само думи.. освен дето описват една наистина миниатюрна част от преживяването Ninja Gaiden Black. ако все пак решиш да се пробваш като нинджа - успех!

и не забравяй: ninja > all

edit: преди малко разбрах, че вчера е бил Annual Day of the Ninja

behold!

или си направи Are You a Ninja? теста.

This entry was posted on Wednesday, December 6th, 2006 at 12:53 pm and is filed under mosh pit. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.